С изумление чета позиции, в т.ч. на "Съюза на българските (?!) журналисти", че да изхвърлиш от страната шпионин, действащ под прикритие "свещеник", било едва ли не кощунство.
Никакво кощунство не е. Съвсем нормално действие е. Шпионите, ако са достатъчно смотани да ги хванат, биват - в най-добрия за тях случай - изхвърлени. Независимо дали прикритието им е свещеник, водопроводчик, бозаджия или - както обикновено - културен аташе. Шпионинът, прочее, не може да е никакъв свеще…ник. Това е само прикритие. Шпионският занаят, службата на тайния апарат на светската държава, е несъвместим с призванието на Божи служител. Обратно - напълно съвместим е с благородната професия на водопроводчика.
Но в цялата работа, естествено, има ужасно кощунство. Кощунство е да прикриваш шпионите си под расото на Божия служител. Гавра с вярата има в казуса - от страна на смотаняците от руското разузнаване.